Нови проекти в руската нефтена и газова промишленост, включително на арктическия шелф, обещават продължаващ растеж на вътрешния пазар на антикорозионни покрития.
Пандемията от COVID-19 оказа огромно, но краткосрочно въздействие върху световния пазар на въглеводороди. През април 2020 г. глобалното търсене на петрол достигна най-ниското си ниво от 1995 г. насам, понижавайки референтната цена на суровия петрол Brent до 28 долара за барел след най-бързото покачване на излишните доставки на петрол.
В един момент цената на петрола в САЩ дори стана отрицателна за първи път в историята. Изглежда обаче, че тези драматични събития не спират дейността на руската петролна и газова индустрия, тъй като се очаква световното търсене на въглеводороди да се възстанови бързо.
Например, МАЕ очаква търсенето на петрол да се възстанови до нивата си отпреди кризата още през 2022 г. Ръстът на търсенето на газ – въпреки рекордното намаление през 2020 г. – би трябвало да се завърне в дългосрочен план, до известна степен, поради ускоряващото се глобално преминаване от въглища към газ за производство на електроенергия.
Руските гиганти Лукойл, Новатек и Роснефт, както и други, таят планове за стартиране на нови проекти в областта на добива на нефт и газ както на сушата, така и на арктическия шелф. Руското правителство разглежда експлоатацията на арктическите си запаси чрез втечнен природен газ (LNG) като основен елемент на своята Енергийна стратегия до 2035 г.
На този фон, руското търсене на антикорозионни покрития също има оптимистични прогнози. Общите продажби в този сегмент възлизат на 18,5 милиарда рубли през 2018 г. (250 милиона долара), според проучване, проведено от московския мозъчен тръст Discovery Research Group. В Русия са внесени покрития за 7,1 милиарда рубли (90 милиона долара), въпреки че вносът в този сегмент има тенденция да намалява, според анализатори.
Друга консултантска агенция, базирана в Москва, „Concept-Center“, изчисли, че продажбите на пазара варират между 25 000 и 30 000 тона във физическо изражение. Например, през 2016 г. пазарът за антикорозионни покрития в Русия се оценява на 2,6 милиарда рубли (42 милиона долара). Смята се, че пазарът расте постоянно през последните години със среден темп от два до три процента годишно.
Участниците на пазара изразяват увереност, че търсенето на покрития в този сегмент ще се увеличава през следващите години, въпреки че въздействието на пандемията от COVID-19 все още не е отшумяло.
„Според нашите прогнози търсенето ще се увеличи леко [през следващите години]. Нефтената и газовата индустрия се нуждае от антикорозионни, топлоустойчиви, огнеупорни и други видове покрития за реализиране на нови проекти. В същото време търсенето се измества към еднослойни полифункционални покрития. Разбира се, не може да се пренебрегнат последиците от пандемията от коронавирус, която, между другото, все още не е приключила“, каза Максим Дубровски, генерален директор на руския производител на покрития Akrus. „При песимистична прогноза строителството [в нефтената и газовата индустрия] може да не върви толкова бързо, колкото беше планирано по-рано.“
Държавата предприема мерки за стимулиране на инвестициите и достигане на планираното темпо на строителство.
Неценова конкуренция
Според Industrial Coatings на руския пазар на антикорозионни покрития има поне 30 играчи. Водещите чуждестранни играчи са Hempel, Jotun, International Protective Coatings, Steelpaint, PPG Industries, Permatex, Teknos и други.
Най-големите руски доставчици са Акрус, ВМП, Руски бои, Емпилс, Московски химически завод, ЗМ Волга и Радуга.
През последните пет години някои неруски компании, включително Jotun, Hempel и PPG, локализираха производството на антикорозионни покрития в Русия. За подобно решение има ясна икономическа обосновка. Срокът на възвръщаемост на пускането на нови антикорозионни покрития на руския пазар е между три и пет години, оцени Азамат Гареев, ръководител на ZIT Rossilber.
Според Industrial Coatings, този сегмент от руския пазар на покрития може да се опише като олигопсония – пазарна форма, при която броят на купувачите е малък. За разлика от това, броят на продавачите е голям. Всеки руски купувач има свой доста строг вътрешен набор от изисквания, които доставчиците трябва да спазват. Разликата между изискванията на клиентите може да бъде драстична.
В резултат на това това е един от малкото сегменти на руската индустрия за покрития, където цената не е сред основните фактори, определящи търсенето.
Например, според руския регистър на доставчиците на покрития за нефтената и газовата промишленост, „Роснефт“ е одобрила 224 вида антикорозионни покрития. За сравнение, „Газпром“ е одобрила 55 покрития, а „Транснефт“ само 34.
В някои сегменти делът на вноса е доста висок. Например, руските компании внасят близо 80 процента от покритията за офшорни проекти.
Конкуренцията на руския пазар за антикорозионни покрития е много силна, каза Дмитрий Смирнов, генерален директор на Московския химически завод. Това тласка компанията да се справи с търсенето и да стартира производство на нови линии за покрития на всеки няколко години. Компанията също така управлява сервизни центрове, контролиращи нанасянето на покритията, добави той.
„Руските компании за покрития разполагат с достатъчен капацитет за разширяване на производството, което би намалило вноса. Повечето покрития за нефтените и газовите компании, включително тези за офшорни проекти, се произвеждат в руски заводи. В днешно време, за да се подобри икономическата ситуация, за всички страни е важно да увеличат производството на стоки от собственото си производство“, каза Дубробски.
Недостигът на суровини за производство на антикорозионни покрития е посочен сред факторите, които пречат на руските компании да разширят своя пазарен дял, съобщава Industrial Coatings, позовавайки се на местни пазарни анализатори. Например, има недостиг на алифатни изоцианати, епоксидни смоли, цинков прах и някои пигменти.
„Химическата промишленост е силно зависима от вносните суровини и е чувствителна към тяхното ценообразуване. Благодарение на разработването на нови продукти в Русия и заместването на вноса, има положителни тенденции по отношение на доставките на суровини за индустрията за покрития“, каза Дубробски.
„Необходимо е допълнително увеличаване на капацитета, за да се конкурираме например с азиатските доставчици. Пълнители, пигменти, смоли, по-специално алкидни и епоксидни, вече могат да бъдат поръчани от руски производители. Пазарът за изоцианатни втвърдители и функционални добавки се осигурява главно от внос. Възможността за развитие на нашето производство на тези компоненти трябва да бъде обсъдена на държавно ниво.“
Покрития за офшорни проекти във фокуса на вниманието
Първият руски офшорен проект е офшорната ледоустойчива стационарна платформа за добив на нефт „Приразломная“ в Печорско море, южно от Нова Земя. „Газпром“ избра „Чартек 7“ от International Paint Ltd. Според съобщенията компанията е закупила 350 000 кг покрития за антикорозионна защита на платформата.
Друга руска петролна компания, Лукойл, експлоатира платформата Корчагин от 2010 г. и платформата Филановское от 2018 г., и двете в Каспийско море.
Jotun предостави антикорозионни покрития за първия проект, а Hempel за втория. В този сегмент изискванията за покритията са особено строги, тъй като възстановяването на покрития под вода е невъзможно.
Търсенето на антикорозионни покрития за офшорния сегмент е обвързано с бъдещето на световната нефтена и газова индустрия. Русия притежава около 80% от нефтените и газови ресурси, скрити под арктическия шелф, и по-голямата част от проучените запаси.
За сравнение, САЩ държат само 10% от ресурсите на шелфа, следвани от Канада, Дания, Гренландия и Норвегия, които си поделят останалите 10%. Очакваните проучени офшорни петролни запаси на Русия възлизат на пет милиарда тона нефтен еквивалент. Норвегия е на второ място с един милиард тона доказани запаси.
„Но поради редица причини – както икономически, така и екологични – тези ресурси може да останат невъзстановени“, каза Анна Киреева, анализатор на екологичната организация Bellona. „Според много оценки, глобалното търсене на петрол може да се стабилизира още след четири години, през 2023 г. Огромни държавни инвестиционни фондове, които сами по себе си са изградени върху петрола, също се отдръпват от инвестиции в петролния сектор – ход, който би могъл да стимулира глобалното изместване на капитала от изкопаемите горива, тъй като правителствата и институционалните инвеститори наливат средства във възобновяема енергия.“
Същевременно се очаква потреблението на природен газ да нарасне през следващите 20 до 30 години, а газът представлява по-голямата част от ресурсните запаси на Русия не само на арктическия шелф, но и на сушата. Президентът Владимир Путин заяви, че целта му е да направи Русия най-големият доставчик на природен газ в света – малко вероятна перспектива, предвид конкуренцията на Москва от Близкия изток, добави Киреева.
Руските петролни компании обаче твърдят, че проектът за шелф вероятно ще се превърне в бъдещето на руската нефтена и газова индустрия.
Една от основните стратегически области на „Роснефт“ е разработването на въглеводородни ресурси на континенталния шелф, съобщиха от компанията.
Днес, когато почти всички големи нефтени и газови находища на сушата са открити и разработени, а технологиите и производството на шистов петрол се развиват бързо, фактът, че бъдещето на световното производство на петрол се намира на континенталния шелф на Световния океан, е неоспорим, се казва в изявление на уебсайта на „Роснефт“. Руският шелф има най-голямата площ в света: Повече от шест милиона км², а „Роснефт“ е най-големият притежател на лицензи за континенталния шелф на Русия, добави компанията.
Време на публикуване: 17 април 2024 г.
