Нови проекти в руската нефтена и газова индустрия, включително в арктическия шелф, обещават продължаващ растеж на вътрешния пазар за антикорозионни покрития.
Пандемията от COVID-19 доведе до огромно, но краткосрочно въздействие върху световния пазар на въглеводороди. През април 2020 г. търсенето на петрол в световен мащаб достигна най-ниското си ниво от 1995 г. насам, понижавайки референтната цена на суровия петрол Brent до 28 долара за барел след най-бързото нарастване на излишъка от петролни доставки.
В един момент цената на петрола в САЩ дори стана отрицателна за първи път в историята. Въпреки това, тези драматични събития изглежда не спират дейността на руската петролна и газова индустрия, тъй като се очаква глобалното търсене на въглеводороди бързо да се възстанови.
Например МАЕ очаква търсенето на петрол да се възстанови до нивата отпреди кризата веднага след 2022 г. Ръстът на търсенето на газ – въпреки рекордното намаление през 2020 г. – трябва да се възстанови в дългосрочен план, до известна степен, поради ускоряването на глобалния преход на въглища към превключване на газ за производство на електроенергия.
Руските гиганти Лукойл, Новатек, Роснефт и други имат планове за стартиране на нови проекти в областта на добива на нефт и газ както на сушата, така и на арктическия шелф. Руското правителство вижда експлоатацията на своите арктически запаси чрез втечнен природен газ (LNG) като същината на своята енергийна стратегия до 2035 г.
На този фон руското търсене на антикорозионни покрития също има добри прогнози. Общите продажби в този сегмент възлизат на 18,5 милиарда рубли през 2018 г. (250 милиона долара), според проучване, проведено от московския мозъчен тръст Discovery Research Group. Покрития за 7,1 милиарда рубли (90 милиона долара) са внесени в Русия, въпреки че вносът в този сегмент има тенденция да намалява, според анализатори.
Друга московска консултантска агенция Concept-Center изчисли, че продажбите на пазара варират между 25 000 и 30 000 тона физически. Например през 2016 г. пазарът на антикорозионни покрития в Русия се оценява на 2,6 милиарда рубли (42 милиона долара). Смята се, че пазарът расте стабилно през последните години със среден темп от два до три процента годишно.
Участниците на пазара изразяват увереност, че търсенето на покрития в този сегмент ще нараства през следващите години, въпреки че въздействието на пандемията от COVID-19 все още не е отшумяло.
„Според нашите прогнози търсенето ще се увеличи леко [през следващите години]. Нефтената и газовата промишленост се нуждае от антикорозионни, топлоустойчиви, огнезащитни и други видове покрития за реализиране на нови проекти. В същото време търсенето се измества към еднослойни полифункционални покрития. Разбира се, не можем да пренебрегнем последствията от пандемията от коронавирус, която, между другото, все още не е приключила“, каза Максим Дубровски, генерален директор на руския производител на покрития Akrus. „При песимистична прогноза строителството [в нефтената и газовата индустрия] може да не върви толкова бързо, колкото беше планирано.
Държавата предприема мерки за стимулиране на инвестициите и достигане на планираните темпове на строителство.“
Неценова конкуренция
Има най-малко 30 играчи на руския пазар на антикорозионни покрития, според Industrial Coatings. Водещите чуждестранни играчи са Hempel, Jotun, International Protective Coatings, Steelpaint, PPG Industries, Permatex, Teknos и др.
Най-големите руски доставчици са Akrus, VMP, Russian Paints, Empils, Московски химически завод, ZM Volga и Raduga.
През последните пет години някои неруски компании, включително Jotun, Hempel и PPG, локализираха производството на антикорозионни покрития в Русия. Зад подобно решение има ясна икономическа обосновка. Срокът на изплащане на пускането на нови антикорозионни покрития на руския пазар варира от три до пет години, изчисли Азамат Гареев, ръководител на ZIT Rossilber.
Според Industrial Coatings този сегмент от руския пазар на покрития може да се опише като олигопсон – пазарна форма, в която броят на купувачите е малък. За разлика от тях броят на продавачите е голям. Всеки руски купувач има доста строг вътрешен набор от изисквания, които доставчиците трябва да спазват. Разликата в изискванията на клиентите може да бъде драстична.
В резултат на това това е един от малкото сегменти на руската индустрия за покрития, където цената не е сред основните фактори, определящи търсенето.
Например Роснефт разреши 224 вида антикорозионни покрития, според руския регистър на доставчиците на покрития за нефтената и газовата промишленост. За сравнение Газпром одобри 55 покрития, а Транснефт само 34.
В някои сегменти делът на вноса е доста висок. Например руски компании внасят близо 80% от покритията за офшорни проекти.
Конкуренцията на руския пазар за антикорозионни покрития е много силна, каза Дмитрий Смирнов, генерален директор на Московския химически завод. Това тласка компанията да се справи с търсенето и да стартира производство на нови линии за покрития на всеки няколко години. Компанията също така управлява сервизни центрове, контролиращи нанасянето на покрития, добави той.
„Руските компании за покрития имат достатъчно капацитет за разширяване на производството, което ще намали вноса. Повечето покрития за нефтени и газови компании, включително тези за офшорни проекти, се произвеждат в руските заводи. Тези дни, за да се подобри икономическата ситуация, за всички страни е важно да увеличат производството на стоки от собственото си производство“, каза Дубробски.
Недостигът на суровини за производство на антикорозионни покрития е посочен сред факторите, които пречат на руските компании да разширят своя дял на пазара, съобщи Industrial Coatings, цитирайки местни пазарни анализатори. Например има недостиг на алифатни изоцианати, епоксидни смоли, цинков прах и някои пигменти.
„Химическата индустрия е силно зависима от вносни суровини и е чувствителна към ценообразуването им. Благодарение на разработването на нови продукти в Русия и заместването на вноса, има положителни тенденции по отношение на доставките на суровини за индустрията за покрития“, каза Дубробски.
„Необходимо е допълнително увеличаване на капацитета, за да се конкурираме например с азиатски доставчици. Пълнители, пигменти, смоли, по-специално алкидни и епоксидни, вече могат да бъдат поръчани от руски производители. Пазарът на изоцианатни втвърдители и функционални добавки се осигурява основно от внос. Възможността за развитие на нашето производство на тези компоненти трябва да бъде обсъдена на държавно ниво.
Покрития за офшорни проекти в светлината на прожекторите
Първият руски офшорен проект беше офшорната ледоустойчива стационарна нефтена платформа Приразломная в Печорско море, южно от Нова Земля. Газпром избра Chartek 7 от International Paint Ltd. Съобщава се, че компанията е закупила 350 000 кг покрития за антикорозионна защита на платформата.
Друга руска петролна компания Лукойл експлоатира платформата Корчагин от 2010 г. и платформата Филановское от 2018 г., и двете в Каспийско море.
Jotun осигури антикорозионни покрития за първия проект, а Hempel за втория. В този сегмент изискванията за покритията са особено строги, тъй като възстановяването на покритията под вода е невъзможно.
Търсенето на антикорозионни покрития за офшорния сегмент е свързано с бъдещето на глобалната нефтена и газова индустрия. Русия притежава около 80 процента от петролните и газови ресурси, скрити под арктическия шелф, и голяма част от проучените запаси.
За сравнение, САЩ държат само 10 процента от ресурсите на шелфа, следвани от Канада, Дания, Гренландия и Норвегия, които си поделят останалите 10 процента. Проучените офшорни петролни запаси на Русия възлизат на пет милиарда тона петролен еквивалент. Норвегия е на второ място с един милиард тона доказани запаси.
„Но поради редица причини – както икономически, така и екологични – тези ресурси може да останат невъзстановени“, каза Анна Киреева, анализатор на природозащитната организация Bellona. „Според много оценки глобалното търсене на петрол може да достигне плато веднага след четири години, през 2023 г. Огромни държавни инвестиционни фондове, които сами са изградени върху петрол, също се оттеглят от инвестиции в петролния сектор – ход, който може да стимулира глобалният капитал се отклонява от изкопаемите горива, тъй като правителствата и институционалните инвеститори наливат средства във възобновяема енергия.“
В същото време се очаква потреблението на природен газ да нарасне през следващите 20 до 30 години – а газът представлява по-голямата част от ресурсите на Русия не само в арктическия шелф, но и на сушата. Президентът Владимир Путин каза, че се стреми да превърне Русия в най-големия доставчик на природен газ в света – малко вероятна перспектива предвид конкуренцията на Москва от Близкия изток, добави Киреева.
Руските петролни компании обаче твърдят, че проектът за шелф вероятно ще се превърне в бъдещето на руската нефтена и газова индустрия.
Едно от основните стратегически направления на Роснефт е разработването на въглеводородни ресурси на континенталния шелф, съобщиха от компанията.
Днес, когато почти всички основни нефтени и газови находища на сушата са открити и разработени и когато технологиите и производството на шистов петрол се развиват бързо, фактът, че бъдещето на световното производство на петрол е разположено на континенталния шелф на Световния океан, е неоспорим, Роснефт се казва в изявление на уебсайта му. Руският шелф има най-голямата площ в света: повече от шест милиона км и Роснефт е най-големият притежател на лицензи за континенталния шелф на Русия, добави компанията.
Време на публикуване: 17 април 2024 г
